България се дели на туристически дестинации

Проект определя осем района, които ще се представят самостоятелно пред туристите

България е разделена на осем големи туристически района, покриващи територията на цялата страна. Целта е представянето на всеки от тях като лесно разпознаваема, атрактивна и уникална туристическа дестинация.
Този проект Държавната агенция по туризъм разработва от месеци. Идеята е страната ни да бъде представяна на регионален принцип на изложенията в чужбина. Проектът търпи развитие, в началото бяха посочени 19 района, но в края на май пред общините бяха представени осем. До началото на есента е планирано да се знаят точните им наименования и граници.
Държавната агенция по туризъм реши осемте туристически района да са Софийски, Рило-Пирински, Родопски, Тракия, Черноморие, Стари български столици, Стара планина и Дунавски. От своя страна те ще се делят на подрайони. Софийският се дели на столицата и останалата част, Рило-Пиринският разделя двете планини, а Родопите се дефинират като Източни и Западни подрайони. С най-много по-малки подразделения е Тракия - Средногорие, Подбалкански полета, Сакар и Тракия. Черноморският включва два подрайона. Първият е Северно Черноморие и Добруджа, вторият - Южно Черноморие и Странджа. Старите български столици включват Лудогорието и Стари столици. Без подрайони са посочени Дунавският и Стара планина.
Проектът на Държавната агенция по туризъм дава продуктова специализация на всеки един туристически район.
София ще развива основно конгресен и фестивален туризъм, като допълнителни се посочват културно-познавателен, СПА, балнеолечебен, ски, екотуризъм и приключенски.
Рило-Пиринският район ще развива като основни еко и ски туризъм, а като допълнителни - фолклор, манастири и вино, СПА и балнеолечебен, селски и приключенски.
В Родопите се залага основно на селския туризъм, допълнителни са екотуризъм, културно-познавателен, ски, СПА и балнеотуризъм, приключенски.
Основен в Тракия ще е културно-познавателният, допълнителни са СПА и балнеолечебен, винен и гурме, селски и фестивален.
За Черноморския район основният е рекреационен, допълнителни са круизен морски и яхтинг, фестивален, културно-познавателен, екстремни спортове. Районът Стари български столици залага основно на културно-познавателен туризъм и допълнително на екотуризма. За Стара планина основни са приключенски и екотуризъм, а допълнителни - селски, СПА и балнеотуризъм, културно-познавателен. В Дунавския район се залага основно на културно-исторически, като допълнителни се посочват круизен речен туризъм, орнитологичен, винен и приключенски.
Според ДАТ регионалното представяне ще даде възможност България да се рекламира не само като цяло, но и като съвкупност от туристически райони, всеки от които има своя специфика и имидж, характерни ресурси и възможности за различни видове туризъм.
Ще се формира бранд на всеки район, който да го прави различен и да изтъква най-характерното за него.
Важно уточнение е, че туристическите райони се разглеждат като дестинации, а не като "регионални продукти". Големи са и покриват цялата територия на страната. Броят им в една страна е сравнително малък, посочват от ДАТ. Например в Хърватия аналогичните райони са 8, във Франция - 22, в Испания - 18, в Ирландия - 8, в Гърция - 13, в Турция - 7, в Италия - 20.
Посоченото в проекта определение за туристически район е "териториално единство от природни и социално-икономически обекти и дейности с подчертано туристически характер".
Всеки район трябва да притежава значими атракции или възможност за тяхното развитие, които могат да осигурят достатъчно широк спектър от възможности, да привличат значителен брой туристи и да позволяват престой от поне 2 дни.
Едно от условията е районите да са достатъчно големи, за да могат да се представят и на международния пазар като самостоятелен и разпознаваем туристически продукт.
Туристическите райони трябва да са съобразени с общинското деление и не се допуска една община да се разделя между два района. Посочената от ДАТ йерархия е следната: туристически район, подрайон, микрорайон, туристически център.
Според проекта на територията на даден туристически район може да се обособи само едно регионално сдружение и то трябва да се регистрира задължително в Националния туристически регистър. Ще може да кандидатства и за усвояване на средства от Европейския съюз по оперативните програми. Един представител от всяка регионална организация, създадена с подобна цел, ще бъде включен в Националния съвет по туризъм.
Сред задълженията на регионалните организации ще е да създадат представителен туристически регистър за категоризирани средства за настаняване, заведения за хранене и атракции.
През юни постъпваха предложенията за включване в туристическите райони, а до края на юли е предвидено всеки туристически район да излъчи "лидер" с оглед стартиране на дейността на регионалните туристически организации.
Преди месеци председателят на ДАТ Анелия Крушкова представи подобен проект пред бизнеса. Според него страната трябваше да бъде разделена на 19 зони, като първите дванадесет са вече утвърдени дестинации, докато за останалите се отчита, че са с голям потенциал, но все още недостатъчно развити. Тогава Крушкова апелира към представителите на туристическия бранш да направят своите препоръки към изготвения от ДАТ проект. След направени 15 общо препоръки става ясно, че броят на районите е намален. Идеята на Анелия Крушкова е България да се представя на регионален принцип на изложенията в чужбина. Опитът при представянето по този начин на туристическите борси е заимстван от Австрия, която участва по този начин във всички международни изложения.
Туристическото райониране е включено в стратегията за устойчиво развитие на туризма в България, която от месеци се лута между институциите.