Петилетката в туризма: Колкото повече, толкова повече!

Национална стратегия за устойчиво развитие на българския туризъм предвижда почти утрояване на приходите за следващите пет години. Но не посочва как ще стане това. Нещо като любимата фраза на Мечо Пух: "Колкото повече, толкова повече!" Пух казва и друго: "Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед."
Безспорно туризмът е като кацата с меда в българската икономика, тъй като допринася за около 14% от брутния вътрешен продукт. В началото на февруари правителството потвърди, че туризмът ще си остане приоритетен отрасъл. Малко преди това се появи и проектостратегията за развитие на туризма за периода 2008 - 2013 г.
Стратегическият документ предвижда почти утрояване на приходите - през миналата година те са около 2.4 млрд. евро, тази са планирани 3 млрд. евро, а през 2013 г. се посочват 6 млрд. евро. Това ще стане, ако България премине в по-висок клас на световния туристически пазар, разнообрази предлагането на туристически продукти и преодолее сезонността. Сред другите условия това да се случи са увеличаването на уикенд почивките за българи и чужденци, преодоляването на регионалните диспропорции и подобряване на инженерната инфраструктура.
Малко след представянето на документа се появиха и критиките, че такъв ръст едва ли е възможен. Една от направените препоръки е за оптимизирането на таблицата за приходите, тъй като било нереално увеличението от 20% годишно. Според председателя на Държавната агенция по туризъм (ДАТ) Анелия Крушкова съществува голяма драма изобщо с данните, свързани с туризма, тъй като няма обективна статистика. Ако хотелиерите например обявят реалните си приходи, това ще доведе до отчитане на по-голям ръст, посочи Крушкова.
Факт е обаче, че повече от година България е пълноправен член на Европейския съюз и все още не разполага дори с елементарна база данни за туристическия ресурс на страната. Единната информационна система в бранша е все още проект и само законов текст.
Все пак стратегията е просто рамков документ, предстои съгласуване с отделните министерства, а плановете за действие ще бъдат разработени след одобряването на документа от правителството.
Той посочва преките ни конкуренти - Турция, Гърция, Хърватия, Италия, Испания, Румъния, Австрия, Чехия и Унгария. Всички те имат стратегии за развитието на туризма и преследват подобни цели. Приходите от туризъм за 2006 г. например за Хърватия са 8 млрд. евро, за Гърция - 10 млрд. евро, за Испания - над 50 млрд.евро. Една от критиките към стратегията е, че няма ясна визия и за регионалната политика и връзки с останалите балкански държави.
За изключителното природното и културно богатство на нашата страна е излишно да се пише повече. Стратегията и последващите продуктови документи трябва да дадат отговор как и държавата, и хората, и бъдещите поколения трябва да печелят от това. Не просто "Колкото повече, толкова повече!", а трябва да се посочат конкретни мерки и числа.
През последните десет години хотелската инфраструктура отбелязва едни от най-високите темпове на растеж в Европа, включително и спрямо преките ни конкуренти - Гърция, Турция, Хърватия, Румъния. Хотелският капацитет в Европа нараства годишно с 3-4%, докато в България през последните 6 години средногодишният темп на растеж е три пъти по-висок - 12%. На международния туристически пазар обаче общата конкурентоспособност на българския туризъм се определя като средна.България заема 54-та позиция от 124 държави в световната класация по туристическа атрактивност, като конкурентите ни са преди нас.
И през миналата година се запази тенденцията, регистрирана от 2001 г., към намаляване на средните разходи на място за целия престой в България. В сравнение с 2004 г. е намаляла и средната стойност на пакета с туристически услуги, като това се дължи главно на по-ниската стойност на пакетите за чужденци от Балканските страни, Източна и Западна Европа. Обратно, пакети с по-висока стойност - през 2007 в сравнение с 2004 г. - са закупили гостите от Германия и Русия. Средно за престоя си в страната най-много пари са дали чужденците от Западна Европа, следвани от Русия и Германия. Най-малко са похарчили на място гостите от Северна Америка, балканските страни и Източна Европа.
Стратегията поставя за една от основните си цели позиционирането на България като туристическа дестинация в по-висок клас на световния пазар като качество и добавена стойност. За тази цел е необходимо да се увеличи делът на специализираните видове туризъм, ефективна реклама, увеличаване броя на туристите като цяло и относителния дял на по-платежоспособните туристи, ограничаване износа на БВП за конкурентни дестинации и увеличаване пътуванията на българите вътре в страната.
За кой ли път се посочва неконтролираното и хаотично строителство, но все още никой не се е заел да въведе ред. Стратегията посочва, че е необходим Закон за териториалното и архитектурното изграждане на туристическите селища и курорти. Предлага се ДАТ да участва в съответните комисии за оценяване и регулиране на териториално-селищното и архитектурно устройство на туристическите селища, курорти и по-големи обекти.
Приоритет в стратегията са изграждане и развитие на съвременна и инженерна инфраструктура, но това е в правомощията на различни министерства. Стратегията предлага децентрализация на туризма паралелно с финансовата децентрализация на общините.
До 2009 г. трябва да се приеме и Закон за браншовите сдружения в туризма, който да регламентира тяхната дейност. В началото на годината бе създадена работна група, която в рамките на три месеца трябва да изготви становище дали е необходим изцяло нов Закон за туризма, или са нужни само промени в сегашния.
Като слаби страни на българския туризъм се посочват моноструктурна зависимост от морския туризъм и териториална диспропорция, недостатъчно развита инфраструктура, липса на туристически представителства в чужбина, недостатъчно обучен персонал, начален стадий на развитие на публично-частните партньорства. Недостатъчни икономически стимули за българските и чуждите инвеститори и липсата на адекватни устройствени планове и зониране в туристическите територии са други слаби страни за развитието на туризма.
Стратегията отчита, че България не е намерила верния подход за решителен пробив на туристическия пазар - страната ни участва с под един процент в европейския туристически пазар. Има само едно нещо, което е по-хубаво от един процент... и това са два процента, би казал Мечо Пух. 


 Разпределение на легловата база

Приходи	2007	2008	2009	2010	2011	2012	2013
Брутни приходи в млрд. евро	2.4	3.0	3.8	4.8	5.2	5.5	6.0
Нетни приходи в млрд. евро	1061.9	2000	3000	4.2	4.5	5.0	5.5
Среден приход от един туристоден в евро	43	55	60	65	70	75	90

 

Леглова база по	Дял, в проценти
Черноморие	56.8
Планински комплекси	9.8
Балнеоложки комплекси и селища	4.6
Градски хотели във вътрешността на страната	28.8