Търговията на дребно през 2011 г.: Пак експанзия?

Все повече от търговските вериги пак мислят за нови обекти

Празните витрини са нормална гледка по българските търговски улици. Операторите на магазините се сменят често, защото много от помещенията не отговарят на модерните стандарти и липсва цялостно планиране в центровете на градовете. Въпреки че в моловете влязоха повече професионални търговци с опит в бизнеса или такива, които биха искали да се професионализират, незаетите обекти пак станаха обичайна част от пейзажа, особено на места в Пловдив, Стара Загора, Русе и дори Варна. На пръв поглед компаниите свиха мрежата си или поне отложиха плановете за разширяването й заради кризата. Но няколко нови проучвания категорично говорят, че става въпрос за отлагане, но не и за спиране на развитието на търговията.

Не на последно място инвестициите в разширяване на мрежата са от жизненоважно значение за тази дейност – достигането до повече клиенти е един от главните пътища за повишаване на общия оборот (още повече в момент, в който няма как цените да се увеличават, а потребителите гледат да си спестят скъпи покупки). По-високият оборот значи по-голяма сила при покупката на стока и възможност за повече отстъпки. Повечето локации правят веригата по-добър партньор на производителите и търговците на едро. Дори ако новото местоположение няма да вдигне целия оборот на търговеца в един град или район, изпускането му може да отвори вратата за конкуренцията и в крайна сметка да ограничи пазарната му позиция.
 
Разочарование и надежда вървят ръка за ръка
Докато остават разочаровани от оборотите си тази година, търговците на дребно в България гледат с надежда напред. Почти две трети от тях (64%) планират отварянето на нови местоположения в следващите три години, показва проучване на MBL, партньор на глобалния консултант CB Richard Ellis в България.
Резултатите са от допитване сред 100 от водещите търговски марки в страната.
Едва 18 от тях смятат да затварят част или всички от обектите си догодина. "Вярваме, че това допълнително ще повлияе на пазара на търговски площи и може да доведе до спад на наемните цени на обекти на главните търговски улици и в търговски центрове", обяви компанията.
Но добрите новини са повече от лошите. Наистина в сравнително бързоразвилия се моден сектор нагласите за инвестиране са по-слабо изразени, отколкото при хранителните стоки, където още има незаети ниши при удобните и евтините магазини (80% от запитаните планират инвестиции), кафенетата и ресторантите (83%), но най-вече кожените изделия и обувките (88%).
При положение че обектите в строеж (с изключение на София) рязко намаляват, собствениците на готови, но празни молове имат потенциална възможност да се възползват от възстановяването в сектора, когато то дойде.
 
В търговията България е София
За съжаление на повечето от тях обаче столицата ще продължи да бъде предпочитаното място за нови магазини. За 57% от анкетираните от MBL това е най-привлекателният пазар, следван от Варна и Пловдив. Варна продължава да държи второто място, но е далеч назад с 27%. Градовете извън най-големите шест държат солидната една пета от интереса, което ги поставя точно след Пловдив и преди Стара Загора, Русе и Бургас.
"Важно е да се отбележи, че хранителните вериги бяха особено активни през изминалата година и засилено се разрастваха в по-малките български градове", отбелязват от MBL.
 
Парите са проблем, все още
Продължаващият спад на потреблението тежи на оперативната дейност на компаниите. 89% от тях определят покупателната способност на населението като основен проблем.
Потвърждение на това има и в месечното бизнес наблюдение на Националния статистически институт, където недостатъчното търсене и несигурната икономическа среда са третият и първият от петте основни проблема за фирмите. От друга страна, липсата на търговски площи е относително малък проблем – той засяга едва 13% от участниците в допитването на MBL. Едва около 5% изпитват недостиг на площите (търговски и складови) според изследването на НСИV
Цената също все още е важна. 88 на сто от участвалите в анкетата са "много чувствителни" към наемите. Това значи също, че те имат решаващо значение за посоката на паричните им потоци, тоест оборотите и маржовете са потиснати.
Последното не е учудващо: оборотите в търговията на дребно (без автомобили и горива) падаха всеки месец за месец от ноември 2008 г. до август 2010 г. През септември беше първият им ръст на месечна база. Но това са само общите обороти. Междувременно окупираната от търговците площ е нараснала. По данни на Colliers International наличностите от търговски площи в молове са били 170 хиляди квадратни метра в края на 2008 г. В средата на 2010 те бяха вече 452 хил. кв.м, а до края й частично или изцяло отвориха врати "Мега мол" и "Мол Русе" в Русе, "Варна тауърс" и "Галерия Стара Загора". Дори при относително високия дял на незаетите и потенциално незаетите (поради неработещи магазини, които все пак имат договори) в градовете извън София и като се вземе предвид нарасналият процент на празните обекти в центровете на градовете, на всеки магазин, работел преди две години в мол или на главната улица, сега се пада по още един. Това означава съответстващо увеличение на административните разходи, разходите за персонал и разходите за зареждане. А в сметката дори не влиза експанзията в самостоятелни магазини на търговците на храни и битова техника и електроника.
 
Наемите не са високи, даже напротив
Независимо от всичко, казано дотук, все пак едва 2 на сто от топ търговските марки в България се оплакват от високите наеми. Нещо повече, компаниите, поддържащи добри нива на ликвидност и със свободен ресурс за инвестиции, осъзнават, че са в добра изходна ситуация за бъдеща експанзия: от една страна, наемите са по-ниски, от друга, получават като цяло по-добър финансов пакет (като отложени плащания, стъпаловидно повишение на наема, финансиране на инвестиционните разходи – довършителни работи и оборудване), от трета, имат значително по-голям избор от готови помещения в молове, които вече работят, при по-голяма яснота как ще се позиционират проектите.