Перспективите за растежа се подобриха

Но рисковете още са високи

Макар и бавно и неравномерно българското икономическо възстановяване продължи и в третото тримесечие на 2010 г. Според нас перспективата за ръст се подобри на два фронта: първо, водената от износа част от икономиката изцяло възвърна конкурентоспособността си и отново създава работни места; второ, очакваме възстановяването да се разшири и като движещи сили: инвестициите се стабилизираха през 2010 и вероятно ще излязат на плюс следващата година. Все пак смятаме, че прекомерният ентусиазъм би бил преждевременен.

Икономиката все още трябва да се изправи пред предизвикателството да ребалансира вътрешните, ориентирани към търсенето сектори, които очакваме да продължат да растат под потенциала си поне още няколко тримесечия.

След невзрачните 0.5% ръст във второто тримесечие спрямо първото брутният вътрешен продукт нарасна с малко повече до 0.7% през третото, показват сезонно изгладените данни. Годишният ръст на БВНП най-накрая се върна на положителна територия (0.5% през третото тримесечие) след пет последователни тримесечия на отрицателни показания.
Наблюдавайки съставките на растежа, износът се ускори още повече (8.9% на тримесечна и 18.5% на годишна база), като показанието за третото тримесечие беше със солидните 7.1% по-високо от предкризисните нива (третото тримесечие на 2008 г.). Вярваме, че силният износ отразява стабилно съживяване на промишлената конкурентоспособност на България. В третото тримесечие брутната добавена стойност на работен час беше поразителна: 13% над нивото отпреди две години, когато кризата започна.

Още по-наскоро картината на българското индустриално възстановяване стана по-убедителна от силния ръст на главния показател за доверието в промишлеността: -7 през ноември, много по-добре от най-слабата му стойност (-15% август 2009) и по-близо до дългосрочната си средна стойност (-1).

Въпреки че все още е 15% под предкризисните си нива, индустриалното производство през септември беше далеч над най-ниската си точка от февруари 2010 г. (-26%), движено от стабилния положителен обрат през последните две тримесечия. Нещо повече, след като загуби 105 625 работни места в осем поредни тримесечия, производственият сектор създаде (нетно) 4040 работни места в третото тримесечие, което подсказва, че отрицателната тенденция е приключила, а мениджърите в сектора пак са в режим на наемане на служители.
 
Въпреки че производството и водената от експорта промишленост се подобряват, което предполага, че грубо около една трета от икономиката е извън червената зона, данните за ориентираните към вътрешното търсене сектори са по-малко окуражаващи. Рязкото свиване на индивидуалното потребление (2.6% на тримесечна и 5.9% на годишна база) извади наяве нуждата от още време, преди секторът на домакинствата да се присъедини към възстановяването. Загубата на 30 029 работни места в третото тримесечие (според тримесечното проучване на работниците, отработени часове, доходи, заплати и други разходи на работодателите) отново подкрепи разбирането ни, че подобрението на трудовия пазар във второто тримесечие е било краткотрайно и движено от временни фактори.

Кредитирането на дребно остава слабо и предпазните спестявания продължават да растат, като подчертават липсата на сила в сектора на домакинствата. В допълнение показателите за настроенията в търговията и строителството (два от ключовите сектори, ориентирани към местното търсене) остават потиснати въпреки напредъка в последно време. Това показва, че трябва още време за ребалансирането на тези сектори. Продажбите на дребно (без автомобили) през септември бяха 16.6% под нивото им отпреди две години и далеч от равнищата, които съответстват на положителен ръст на индивидуалното потребление.
Като цяло вярваме, че силният ръст на износа сам по себе си не може да спаси останалата част от икономиката и индивидуалното потребление все повече се превръща в ахилесова пета на българското възстановяване.

Вероятно най-окуражаващият знак е бруто образуването в основен капитал, което показа по-силни признаци на стабилизация в третото тримесечие (без промяна на тримесечна база) след смесени показания по-рано през годината (нагоре с 3.8% в първото и надолу с 3% във второто тримесечие). Виждаме това като решаващ фактор, тъй като предполага, че българското възстановяване е на път да се разшири също и като движещи сили. След силния благоприятен прелом в износа и запасите инвестициите в основен капитал вероятно също ще дадат положителен принос към растежа от следващата година нататък.

Вярваме, че перспективите за растежа са се подобрили, след като признаците за стабилизиране на инвестициите се трупат, а производството започна отново да създава нови работни места. В отговор на това повишихме прогнозата си за нарастването на БВП до 0.1% (от -0.5%) през 2010 и до 2.8% (спрямо 2.2%) за 2011 г. В същото време оставаме скептични относно приближаването на ръста до потенциала му (който оценяваме на около 4% годишно) преди средата на 2012 г. Приспособяването на броя работни места в някои нетъргуеми сектори, изглежда, не е приключило, което заедно с предпазните спестявания би трябвало да продължи да тежи на индивидуалното потребление.

Доста високото ниво на свободен производствен капацитет предполага, че капиталовите разходи ще растат постепенно занапред, докато отлагането на структурни реформи и несигурността относно правителствената политика при регулирането на бизнеса вероятно ще ограничат новите инвестиции и работни места. Но което може би е по-важно, някои инвеститори изглеждат уверени, че най-тежките изпитания за гръцкото възстановяване са все още пред нас, което повлиява отрицателно притока на чуждестранен капитал и разходите за обслужване на дълга на българската икономика.