Край на икономическата рецесия

Силен износ и забавен спад на вътрешното търсене подкрепят растежа

БВП нарасна в реално изражение както на тримесечна база (0.3%), така и на годишна (0.2%) за първи път от края на 2008 г. В номинално изражение БВП достигна 19.6 млрд. лв.
Подобно на предходните тримесечия външният сектор беше с положителен принос за растежа, докато вътрешното търсене отбеляза спад.
Положителното развитие на износа продължи и той реализира реален растеж от 9.1% спрямо второто тримесечие. Това се дължеше на нарастването на износа на стоки през периода юли - септември, а също и на увеличение на износа на услуги (по-специално на туризма).
 
Обемът на инвестициите в основен капитал нарасна
спрямо април - юни, което е в синхрон с останалите сигнали за подобряване на макроикономическа среда и очакванията за ускоряване на икономическия растеж. Заради спада на запасите обаче общите инвестиции се свиха с 2.3% на тримесечна база.
През третото тримесечие разходите за дълготрайни материални активи (ДMA) намаляха с 8% на годишна база, но забавиха спада си спрямо второто (11%). Най-голяма отрицателна корекция се наблюдаваше при секторите търговия, транспорт, хотели и ресторанти и финансови и застрахователни дейности. С положителен принос за ограничаване на спада на общите разходи за ДМА бяха отраслите операции с недвижими имоти, селското стопанство и информационни услуги и далекосъобщения.
 
Потреблението демонстрира най-негативна динамика
сред компонентите на БВП през третото тримесечие. То отбеляза ускоряващ се спад на годишна база и 3.7% намаление в реално изражение спрямо предходното тримесечие.
Въпреки това има и положителни сигнали за развитието на индивидуалното потребление. Оборотът в търговията на дребно в номинално изражение спря да спада през месеците юли и август. Също така към септември депозитите на домакинствата нараснаха много по-бавно спрямо предните месеци, което е възможен индикатор за намаляване на спестяванията им за сметка на потребителски разходи.
По отношение на очакванията за безработицата през следващата година също се наблюдава подобрение, като на годишна база през октомври 2010 г. индексът е с 30.6 пункта по-нисък. Евентуален устойчив спад на безработицата, съответно увеличаване на заетостта ще има стимулиращ ефект за потреблението.
В резултат на свиването на вътрешното търсене вносът на страната спадна спрямо предходното тримесечие с 2.2%. По данни на платежния баланс стана ясно, че значително е намалял вносът на услуги и в частност разходите на българи за пътувания в чужбина.
След като през второто тримесечие на 2010 г. брутната добавена стойност нарасна за първи път от началото на кризата, през третото тримесечие отново бе отчетен растеж (0.1% на тримесечна и 0.5% на годишна база)..

Увеличението през периода юли - септември се дължеше изцяло на селското стопанство. Поради сравнително силната реколта в сектора добавената стойност в реално изражение бе с 3.8% по-висока спрямо същия период на 2009 г. и с 1.2% спрямо второто тримесечие.
Всички останали сектори, както и корективите отбелязаха спад на тримесечна база. Наблюдават се обаче и някои добри сигнали от страна на индустрията. Промишленото производство ускори темпа си на нарастване на годишна база през периода юли - септември, което се дължеше на по-бърз растеж спрямо предходното тримесечие на добивната и преработващата промишленост. Може да се очаква индустрията да продължи да набира скорост през следващите месеци.

Строителната продукция продължи да намалява, но забави темповете си на спад на годишна база до 15% през третото тримесечие на 2010 г. През второто и третото тримесечие на 2010 г. издадените разрешения за строеж демонстрираха сходна динамика. Те бяха за около 20% по-малка застроена площ спрямо същите месеци на миналата година. Това означава, че в краткосрочен план не може да се очаква сериозно раздвижване в строителната активност.
В сектора на услугите положително развитие се наблюдава по отношение на транспорта, който през третото тримесечие реализира 3.1% по-висок оборот на годишна база. Средно за бизнес услугите също бе отбелязана подобна динамика. Оборотът при информационните, творчески продукти и далекосъобщенията продължи да се свива на годишна база, макар и с минимален темп (0.8%).