Доклад на "Уникредит груп": Българската икономика с крехък ръст

Фискалните ограничения в Европа едва ли ще забавят световната икономика

Българската икономика вече се подобрява,  след като достигна дъното през четвъртото тримесечие на 2009 г. Първи сигнал е здравословното нарастване на износа. Слабото вътрешно търсене обаче е причина за скромни прогнози за подобрение. Един от външните рискове е кризата с държавния дълг и бюджетния дефицит на европейските държави. Икономистите от "Уникредит" дават дългосрочна прогноза от -1% реален ръст на българската икономика през 2010 г., като ревизират предвижданията си за 2011 г. от +2.2% на +1.8%.
Това пише в редовния тримесечен преглед за Централна и Източна Европа на аналитичното звено на Unicredit Group.

Прогнозата за БВП за 2010 г. остава -1%, а за 2011 г. се променя от 2.2% на 1.8%.
Правителството взе решение за допускане на временен бюджетен дефицит от 3.8% за тази година. Заложените бюджетни икономии трябва да бъдат реализирани от драстични съкращения в публичната администрация, което да освободи средства за модернизация на инфраструктурата и да стимулира растежа. Това са едни от малкото подходящи мерки на фона на публичния дълг под 20% от БВП предвид липсата на гъвкавост поради валутния борд.
Въпреки това обаче рисковете за вътрешните реформи намаляват, тъй като въпреки трудностите на продължаващата рецесия обществената подкрепа за реформите остава силна.
В момента износът е единственият значим двигател на растежа зад спрялото намаляване на брутния вътрешен продукт. Според икономистите обаче той обаче няма да бъде достатъчен за пълно възстановяване на икономиката. Все още няма признаци за засилено потребителско търсене, за което изследването на потребителското доверие все още показва слабост, както и пазарът на труда. Отрицателен фактор по отношение на потреблението отношение ще бъдат и съкращенията в администрацията. В съчетание с по-високата безработица слабият ръст на доходите също продължава да притиска потребителското харчене и възможностите за спестяване.
Междувременно обаче условията за отпускане на кредити са се влошили. Банковото кредитиране в България остава доста по-засилено в сравнение с алтернативните инструменти на финансиране. Лихвите по нови ипотечни заеми са нараснали от 7.02% средно за 2009 г. до 8.53% през януари - април 2010 г. Предвид голямата задлъжнялост на частния сектор влошаването на кредитните условия допълнително утежнява конюнктурата за българската икономика.
На фона на

намалялото богатство на домакинствата
като резултат от резкия спад на стойността на недвижимите имоти с 28% среден спад към септември м.г. на годишна база се очаква те да бъдат по-предпазливи по отношение на по-нататъшното увеличаване на нивата на задлъжнялост.
Ипотечните кредити в левове са нараствали по-бързо в сравнение с другите форми на кредитиране. Високите нива на собственост в България и значителните излишъци от нови жилища през последните години се очаква да продължат да оказват влияние на пазара за известно време.
В рамките на прогнозите до края на 2011 г. поради нарастващата безработица, ниския ръст на доходите, общата икономическа перспектива и значителните дългови нива потребителското търсене се очаква да бъде балансирано с по-висок дял разходи за стоки от първа необходимост като храна, лекарства и облекло, а големите покупки като автомобили, домакински уреди и обзавеждане, пътувания и развлечения ще бъдат съкратени или отложени в средносрочен план.
Нарастването на напрежението на пазара на труда и по-бавният ръст на доходите заедно със значителни нива на задлъжнялост ще задържат възможностите за спестяване на населението на по-ниско ниво и потребителското търсене за по-широк кръг от продукти. Пълното възстановяване ще отнеме известно време за сметка на постепенното възстановяване на кредитирането с водеща роля на ипотечните заеми.
Въпреки това обаче прогнозата на експертите е за положителен ръст на благосъстоянието на домакинствата донякъде благодарение на възможностите за възраждане на сивата икономика.
Домакинствата имаха тежки моменти през 2009 г. при бърз ръст на дълговете, докато финансовите задължения отбелязаха половингодишен отрицателен ръст при лоши резултати на финансовите пазари. Положителната инерция през втората половина на 2009 г. се очаква да продължи през 2010 г. и 2011 г., въпреки че финансовото натрупване е сравнително умерено.
Алтернативните форми на спестяване като пенсионни фондове се очаква да изпреварят ръста на традиционни инструменти като банкови депозити, въпреки че те запазват водещото си място.
Основна заплаха за ръста и финансовата стабилност за страните от Централна и Източна в момента са

рисковете от еврозоната и последствията от дълговата криза.
Остават безпокойствата за банковата система. На първо място някои инвеститори продължават да вярват, че Европа никога не е показала действителната картина на банковата си система и някои банки още не са се реформирали. Други се безпокоят от възможна втора криза с държавния дълг.
За да засилят доверието, политиците представят различни нови данни за финансовата система в Евросъюза, а страни като Испания са под сериозен натиск за по-голяма прозрачност. Гърция изпълнява драконови мерки под наблюдението на Международния валутен фонд и Европейския съюз, Португалия и Италия се ангажираха с мерки срещу бюджетния дефицит през следващите години.
В същото време водещи икономисти и държави, като САЩ например, изразиха опасения, че засилените финансови ограничения в Европа могат да заплашат глобалното възстановяване с ограничаване на вътрешното търсене и наблягане на износа, подпомогнат от слабото евро, което пък може да стане причина глобалното възстановяване да разчита предимно на потреблението на Съединените щати.
Според икономистите на "Уникредит" такива опасения са прекалени, защото най-строгите финансови ограничения са всъщност в по-малките държави на Евросъюза и не засягат трите големи държави - Франция, Германия и Великобритания, а Италия и Германия стартираха със сравнително нисък фискален дефицит и могат да си позволят по-голямо харчене през идните години. По тази причина прогнозата за растеж в еврозоната е 1% за 2010 г. и 1.3% за 2011 г., като добрите изгледи за Германия са може би най-важни за страните от Централна и Източна Европа.
Това става на фона на растеж в най-големите световни развиващи се пазари като азиатските.
Китай наскоро показа признаци, че икономическото възстановяване е със здрава основа. САЩ също изпраща позитивни сигнали, което е още един аргумент в ползата на избягването на W-образната рецесия.