Таня Овчарова: Клиентът трябва да изисква енергиен паспорт за сградата, която купува

Енергийният паспорт и енергийния сертификат са два отделни и различни един от друг документа.
По своята същност eнергийният  паспорт е самостоятелен документ и в него е концентрирана информация за актуалното техническо състояние на сградата, в т.ч. енергийните системи, ограждащите елементи, енергийните характеристики, описание на инсталациите и оценка на състоянието. Тази информация е получена вследствие на оценка и сравнение на нормативните и проектните показатели на изпълнената сграда чрез използването на методиката за извършване на обследвания за енергийна ефективност. За разлика от сертификата, който се явява удостоверение за качество по отношение на интегрираната енергийна характеристика на сградата, в енергийния паспорт могат да се вписват препоръки и мерки за подобряване на енергийните характеристики на сградата.
  Един панелен блок например може да има паспорт, но в него ще има предписани мерки по енергийна ефективност, които трябва да се изпълнят в тригодишен срок. След това се прави ново обследване, имащо за цел установяване на изпълнените предписания и анализ на енергийните разходи за периода, което вече е база за издаване на енергиен сертификат на сградата.
Каква е идеята  все пак хората да изискват от инвеститора енергиен паспорт? При нови сгради за въвеждането им в експлоатация се изготвя технически паспорт, част от който е енергийният паспорт. Този паспорт се съставя на база проектна документация и констатиране на реално изпълнените от страна на инвеститора ограждащи елементи, инсталации и системи. Същият има за цел оценяване и установяване на съответствието на енергийните характеристики на сградите с нормативните изисквания за енергийна ефективност. В него се извършва класификация на сградите в зависимост от съответния клас на енергопотребление – от клас А (високоефективен) до клас G (нискоефективен).  До момента в България нямам информация за издаден паспорт клас А, изискванията са много високи, има параметри, които трудно се достигат. За да се издаде сертификат на нова сграда,  три години след въвеждането й в експлоатация се прави  детайлно  обследване, тогава са минали три отоплителни сезона и изчисленията се провеждат на база реално енергопотребление. Ако се установи по-нисък или най-много равен на прогнозния действителен разход на енергия, тогава тя получава сертификат. Сгради, класифицирани по паспорт с клас В или  С,  получават сертификат категория А.  Ако по паспорт са в клас D, тогава се сертифицират с категория В. Процесът по обследване и оценка на дадена сграда и последващото й паспортизиране или сертифициране се провежда в минимален състав от трима специалисти с доказан опит и стаж – строителен инженер или архитект, инженер по топлотехника и електроинженер, и завършва с комплексен доклад.
Сертифицираните сгради подлежат на контролни обследвания на всеки три години с цел установяване на евентуални промени, отразяващи се в енергопотреблението им. Ако бъде констатиран завишен разход на енергия, сертификатът  се анулира и се издава такъв с по-ниска категория или се предписват енергоспестяващи мерки.
В момента у нас инвеститорите продават сгради с различни енергийни показатели на една цена, а хората не са запознати с това какво трябва да изискват. Така, ако купя един офис и видя, че сградата е в клас F, а плащам 1000-1300 евро/кв.м, трябва да знам, че ще имам големи енергийни разходи. Нормално и логично е продажната цена на имот в дадена сграда да е функция от реално вложените инвестиции за материали, инсталации и системи. В практиката си сме имали случаи сгради в затворен комплекс, класифицирани в различни класове на енергопотребление, да се продават на една и съща цена.
Съгласно  нормативната уредба всеки един собственик трябва да изисква от инвеститора на нова сграда  оригинал  на енергиен паспорт, това е документ, без който не може да бъде изповядана сделката. Това изискване важи и за старото строителство, но за съжаление  за  момента е неприложимо.

Още по темата:
Енергоефективният дом
Кръстю Кръстев: С комбинацията "термопомпа - подово отопление" се пести максимум енергия
Флорин Попеску: Базалтовата вата е сред най-добрите топлоизолационни материали
Инж. Орлин Илиев: Зеленият покрив е важна част от нискоенергийната сграда
Инж. Елин Диков: Вентилируемата фасада допринася за енергоефективността на сградата
Диана Стойкова: Няма универсални техническите параметри за една нискоенергийната сграда

Трансформиране на пазара