Индустриални инвестиции в България: добри предпоставки и нереализиран потенциал

По-високи разходи за имоти подкопават конкурентоспособността

В България съществуват редица предпоставки за развитие на индустриалния сектор като благоприятната данъчна политика, подходящи индустриални терени и сравнително ниски разходи за персонал. Наблюдава се и целенасочена държавна политика за привличане на инвеститори.
Българската Агенция за инвестиции предлага специализирано консултиране на потенциални инвеститори в страната чрез предоставянето на необходимата макроикономическа и юридическа информация. Изготвената нормативна рамка чрез Закона за насърчаване на инвестициите е основополагаща за стимулирането и привличането на чуждестранни капитали.
Бюджетните средства за стимули за привличане на международни инвеститори въпреки това са ограничени и не спомагат в достатъчна степен за реализирането на реалния потенциал за инвестиции в страната.
Списъкът от инвеститори в индустрията от началото на тези законови инициативи досега включва "Тракия Глас България", "Кауфланд България", "Шнайдер Електрик България", "Либхер Хаусгерете Марица", "Девня цимент", "Кнауф", "Керос България, "Стомана Индъстри", "Солвей Соди", "Софарма", "Язаки България", "Кроношпан БГ", "Спарки", "Полимери", "Уити Аутомотив България" и други производствени компании с експортна ориентация.
Държавата е активен участник на индустриалния пазар чрез "Национална компания за индустриални зони". Компанията е създала три индустриални зони на държавни терени в Русе, Видин и Свиленград, като същевременно в дружеството се апортират нови терени в Божурище, Бургас, Карлово, Телиш-Плевен и Варна-запад. "Национална компания за индустриални зони" има неизползван потенциал за развитие на индустриални проекти на площ над 6000 дка.
Частните индустриални зони  се развиват в близост до големите градове като Бургас, Варна, Плевен, Пловдив, Русе и София. В района на София големи индустриални проекти са "Индустриален парк София - изток", "Индустриален парк Елин Пелин", "Логистичен парк София", "Индустриален парк София". На площ от над 2000 дка те представляват мащабни частни проекти за дружества в сектора на логистиката и промишлеността, като предлагат индустриални, търговски и офис площи в съответствие с международните стандарти за качество и изисквания на клиента.
Проектите вПловдив включват "Индустриален парк", "Централен дистрибуционен парк Пловдив", "ТИ парк", "Пловдив лоджистикс парк", "Европарк" и "Индустриална зона Раковски", която е най-добре развиващата се индустриална зона в момента. Стратегическото разположение на индустриалните зони и изградената инфраструктура предлагат бърз достъп на наемателите до широк кръг от варианти за наемане и построяване по поръчка на индустриални площи.
Недостатъчните бюджетно заделени пари за стимулиране на индустриалния пазар определят предприемачите да изграждат самостоятелно локалната инфраструктура за проектите без участието на държавата. Разходите за проектиране и изграждане на необходимата инфраструктурата увеличават себестойността на проектите, повишават наемните нива и намаляват тяхната конкурентоспособност спрямо развитието на проекти в другите страни.
Тези факти, съчетани с бума на имотния пазар и трудностите на предприемачите при окрупняването на индустриалните терени, са причина наемните нива в България да не са по-привлекателни от тези в съседните страни. Международно изследване на консултантската компания за имоти Cushman & Wakefield поставя България на 31-во място по размер на наемни нива, като нарежда София непосредствено след Атина (29) и Истанбул (30). Средният годишен наем за първокласни логистични и индустриални площи в страната е 60 евро/кв.м, като в него се включва чистият наем и таксата за сервизно обслужване. Букурещ заема 36-а позиция, като там наемните нива на индустриални площи са с 5-10% по-ниски, отколкото у нас, а в Будапеща (42) - с цели 18-22%. София и Букурещ имат най-голям потенциал за разрастване по отношение на индустриалните площи в района на Централна и Източна Европа.Богатото предлагане на неусвоени площи и все по-изгодните възможности от гледна точка на недвижимите имоти са добри предпоставки за установяване на инвестиции в производство в страната.
На пазара се наблюдава нова тенденция в развитието и предлагането на недвижими имоти. Спадът на цените на парцели и намаляването на разходите за строителство допринасят пряко за намаляване на равнището на цените в сектора. Логистичният сектор, който беше най-силно засегнат от високите цени на парцелите, ще има потенциал за бъдещо развитие в регионален мащаб. Конкурентоспособността на българските предприятия ще нарасне с доближаване на наемните нива на индустриалните площи, които плавно ще се изравнят с европейските нива.
Инвестициите в България досега са недостатъчни да покрият потенциала за разрастване на българската икономика. Основните парични потоци  са спекулативните и се реализират във финансовия сектор, производството на електричество от възобновяеми източници и производството на стоки за вътрешно потребление. За установяване на балансирана икономика трябва да се обърне внимание на инвестициите в производства с висока добавена стойност и експортна ориентация. Този сегмент на индустрията ще допринесе за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика и развитието на останалите пряко свързани сектори.

Кои са горещите индустрии? Направените инвестиции в България показват, че най-активни на пазара са предприятията за преработване на суровини и химикали, фармация, производството на компоненти за автомобили, електроника, автоматика, строителни материали, хранително-вкусова промишленост и логистика. На индустриалния пазар доминират малките и средните предприятия, главно ориентирани към покриване на нуждите на българския пазар. Някои добри примери за извършени инвестиции в последната година са: - Инвестицията на Кнауф в Стара Загора на площ от 120 дка. Изграденото производство на 60 дка за гипсокартонени плоскости и инвестираните 80млн. евро в най-модерната база на корпорацията в световен мащаб показват, че търсенето на строителни материали поражда условия за развитие на производство на регионално ниво. - Фармацевтичният бизнес, който остана незасегнат от световната икономическа криза, не прекъсна инвестициите в разрастване на производство, както наскоро закупения завод за ветеринарни продукти "Биовет" на българската фирма "Хювефарма" от фонд на Citigroup, който стартира нова инвестиция за 25 млн.евро в Разград. - Разрастването на веригите супермаркети "Билла" и "Лидл" на местния пазар след влизането на България в ЕС породи необходимостта от специализирано управление на веригата на доставки. Двете компании изградиха собствени складови бази независимо от промяната на икономическата обстановка на площи от по 19 600 кв.м. и 36 000 кв.м.

Мерки за привличане на инвеститори Индивидуален подход към всеки инвеститор Максимална държавна и институционална подкрепа Съблюдаване на обещаните мерки за подпомагане и стимулиране на инвестициите, разписани в Закона за насърчаване на инвестициите Осигуряване на бюджет за реализиране на всяка възможна субсидия и участието на държавата в изграждането на необходимата инфраструктура Проследяване на изпълнението на обещаните стимули и мерките в количествено, качествено измерение и времеви срок.