Джон Мистакидис, управляващ съдружник в "Ърнст и Янг България": България никога не е губила доверието на чуждите инвеститори

В последните месеци станахме свидетели на безпрецедентни събития в еврозоната, които ще повлияят на притока от капитали, но позиционирането на страната ще зависи и от това как тя ще подобри условията за бизнес

Господин Мистакидис, какво е настроението на чуждестранните инвеститори и как се е променило възприятието им за различните региони по света и в Европа по време на и заради кризата?
- Паневропейското ни проучване за 2010 г. показа, че пред Европа има още път. От това, което стана в последно време в Гърция, и от неговия ефект върху по-обширна територия стана ясно, че възстановяването не е толкова близо, колкото се очакваше. Изглежда, че повечето европейските страни - всички южноевропейски членки на еврозоната, но също и такива като Германия и Франция - предприемат икономии, за да намалят бюджетните си дефицити, които се изстреляха нагоре през 2009 г. Това създава непредвидима ситуация.
Възстановяването ще се отложи още. След като България беше една от последните страни, които влязоха в рецесия, мисля, че (а също и експертите мислят така) ще бъде една от последните страни, които ще започнат да растат. Изглежда, че Румъния, Унгария и Чехия започват да виждат признаци за оживление, докато прогнозата за България, особено от чуждестранните компании, е, че 2010 г. ще бъде година на допълнително свиване на бизнес активността.
 
Инвестициите и потреблението бяха основен двигател на растежа. Дали инвестициите ще бъдат камъкът, който ще продължи да дърпа икономиката надолу със съответните последствия за потреблението, което трябва да бъде финансирано по друг начин, различен от продажбите на активи и нови кредити?
- Страната премина през десетилетие на много бърз растеж от 5-6% и ниво на преки чужди инвестиции, което беше безпрецедентно и много високо в сравнение с брутния вътрешен продукт. Но нивото на производителност не нарасна със същия темп. Икономиката не претърпя същия ръст на брутното капиталообразуване (инвестиции в производствени активи). То нарастваше с по 2-3%, докато близки страни като Чехия, Унгария, Полша и Румъния повишиха производителността си с около 10%. Основната причина за това е насочването на капиталите към потреблението и градските недвижими имоти. Индустриализацията беше оставена малко назад.
 
Което пък означава, че има място за развитието й в момента, но има ли ги инвеститорите, които ще направят тази стъпка? Дали те ще видят конкурентни предимства в България?
- Причините страната да претърпи това десетилетие на просперитет се коренят в няколко фактора като добре образованата и нискоразходна работна сила, сравнително стабилната данъчна система, която достигна кулминацията си в плоския 10-процентен данък за доходите на физическите лица и фирмите, както и отвореността на икономиката. Въпреки че тези мерки свършиха доста добра работа във времето, в което бяха приложени, силата им е изчерпана. Оттук нататък трябва да се предприемат и допълнителни действия: модернизиране на публичния сектор, увеличаване на ефективността на администрацията, борба с ежедневната корупция, която спира и отлага инвестиционната активност, и подобрението на инфраструктурата, най-вече пътна и железопътна. Новата инвестиционна активност силно ще зависи от тези неща.
 
Изследване на Европейската централна банка показа, че тъй като правителствата трябва да финансират дефицитите и раздутите си дългове, ще ангажират значителен капитал от пазарите. От друга страна, ако бързо свият разходите си, това може би ще остави повече средства за инвестиции в ръцете на частния сектор?
- Това е същността на проблема. Правителствата трябва да увеличат харченето на публични средства, за да засилят икономиката, но пък задълженията по маастрихтските критерии бяха изоставени (България беше една от малкото, ако не и единствената страна, която до обявяването на ревизията на миналогодишния бюджет отговаряше на всички или почти всички). Европейските правителства трябва да се справят с противоречащи си задачи и да намерят баланс. Това е много голям проблем.
 
Може ли България да повлияе на ситуацията и да привлече инвеститори в толкова неблагоприятна среда?
- България никога не е губила доверието на инвеститорите. Това, което стана, не стана само тук, а в цяла Европа. Категоричен съм, че те ще се завърнат и инвестиционната активност пак ще започне. Но в известна степен това ще зависи от това колко решителни са правителството и администрацията да продължат с мерките, за които говорих по-горе. Въпросът е в желанието им да извършат действия, които не са толкова лесни. Освен че ще се нуждаят от участието на голям брой държавни служители, те ще изискват и публично харчене.
 
Което сега трудно може да бъде финансирано?
- Един от големите залози за страната е да се възползва от европейските фондове. В момента сме в средата на прилагането на програмата за подкрепа на Европейския съюз от 2007 до 2013 г., а страната е усвоила малка част от парите, които са налични. Едно национално усилие за ускоряването на оползотворяването на тези средства може да внесе нов живот в икономиката, особено ако тези средства се насочат към ефективни сектори, а не се харчат напосоки. Това, което правителството може да направи от гледна точка на негативния опит на моята страна, е да ускори изпълнението на силните и големи проекти, които си струва да се финансират.
 
Къде трябва да се фокусират усилията? Кое би имало най-силен ефект за широката икономика?
- Физическата инфраструктура би трябвало да е един от първите приоритети. Тя ще повлияе на цялостната активност на инвеститорите, особено чуждестранните.
Заради размера им – обикновено това са големи неща – подобни проекти са склонни да привличат чуждестранна активност, макар и не непременно инвестиционна. Когато строиш голям път, чужди строителни компании влизат в страната, създават нови работни места. Това е неизбежно.  Дали тази чуждестранна активност ще се превърне в инвестиционна, зависи от това как правителството ще се отнася към чуждите фирми.
От друга страна, тези проекти ще изискват значително финансиране. Когато една страна използва средства на ЕС, трябва да осигури и собствено участие. При публичните проекти това ще създаде натиск за увеличаване на фискалния дефицит. Но има и избор, например публично-частни партньорства. Вместо да продължи да развива тези проекти като публични, държавата може да избере концесиите или друга форма на сътрудничество с частния сектор. Това ще намали количеството на публичното харчене.
 
А дали правилно структурираните публични проекти – държавни и общински, с ясни и предвидими парични потоци може да дадат бърз ефект в ангажирането на частни капитали? Евросъюзът насърчава този тип взаимодействие, включително с търговско финансиране и субсидии.
- Честно казано, не мога да отговоря. Чудя се дали общините например като финансови организации имат способността, компетентността и човешките ресурси да управляват сложни проекти?
 
Кога ще видим обрат в потока на чужди инвестиции, а също и в броя на проектите?
- Би било рисковано да прогнозирам. Все пак не изглежда вероятно 2010 г. да е положителна година. Възстановяването се отлага и се надяваме да видим първите признаци за него през 2011 г.
Вече видяхме безпрецедентни събития в съседните страни и южната част на еврозоната. Видяхме как страна от еврозоната чука на вратата на Международния валутен фонд, получава огромна финансова помощ, организирана от фонда, Европейската централна банка и други страни от валутния съюз. Виждаме, че ЕЦБ се променя от централна банка, чиято основна грижа беше да държи инфлацията ниска, към институция, която е съгласна да получава облигации без оглед на рейтинга им, и виждаме декларативни изявления за печатане на пари, което до миналата година изобщо не стоеше като въпрос – това беше нещо, което само американците правят. Всичко от последните месеци беше напълно неочаквано. Единственото, което е абсолютно сигурно, е, че кризата на държавните дългове разкри асиметриите в страните от ЕС и структурните неефективности в съюза. Някои американски икономисти дори предричат, че еврозоната не може да оцелее.
 
Казвате, че инвеститорите не са изгубили доверието си в България, а говорим за фактори, които не зависят от страната. Това значи ли, че притокът на инвестиции и реализирането на проекти ще зависи повече от това, което става в Европа, отколкото от това, което става вътре в страната?
- Наполовина ще зависи от условия извън контрола на държавата, но другата половина ще зависи от това как страната ще напредне с мерките, които споменахме по-рано – модернизация на публичния сектор, увеличаване на ефективността и инфраструктурата. Няма съмнение, че във времената на несигурност за развиващите се европейски страни посоката на чуждите инвестиции ще бъде към зрелите, безопасни западноевропейски пазари като Франция, Великобритания или Германия. Когато несигурността изчезне, те ще се върнат към Югоизточна Европа. И тогава отново делът инвестиции, който България ще вземе в сравнение с Румъния, Чехия или други източноевропейски страни, ще зависи само от мерките, които ще бъдат предприети вътре в страната.
 
Можем ли да добавим по-оптимистично заключение на този разговор?
- Вярвам, че страната има огромен потенциал, стига да се възползва от възможностите, които понякога и случаят й предоставя. За мен най-добрият сигнал е, че тук съм срещнал много компетентни, общителни, космополитни и умни млади хора.

Преките чуждестранни инвестиции в Централна и Източна Европа се свиха значително заради финансовата и икономическата криза и миналата година регионът е изгубил значителна част от привлекателността си, показва проучване на бизнес консултантската фирма Ersnt&Young. С 24% от доверието на инвеститорите тя е слязла на трето място след Китай и Западна Европа за международните компании. България не е изключение от тази тенденция. А навлизането на международни компании, създаването на нови производствени активи и работни места е ключът към възстановяването на пазарите на недвижими имоти и отработването на дисбалансите между търсене и предлагане. Това е поводът да се обърнем към Джон Мистакидис, управляващ съдружник в "Ърнст и Янг България", местното подразделение на международната фирма, с въпроса кога ще видим възстановяване на преките чуждестранни инвестиции и как трябва да се промени бизнес средата в страната, за да стане тя по-привлекателна. Господин Мистакидис има магистърска степен по бизнес администрация от Атинския икономически университет със специализация по финанси и счетоводство и повече от 20 години опит в сферата на предоставяне на професионални одиторски и консултантски бизнес услуги на местни и мултинационални компании.