BalREc: икономика, устойчиво развитие и недвижими имоти: Нов дневен ред

Ако недвижимите имоти не могат да генерират икономически растеж, е време тази индустрия да разбере, че поне може да го подпомогне

Казват, че е важно мениджърът да е фокусиран: специализацията подпомага икономическия растеж. Но не и ако всички се специализират в едно и също, тогава тя е контрапродуктивна.
В недвижимите имоти освен инвеститори има преди всичко обитатели – служители на компании, собственици на магазини, клиенти на тези магазини, машини и обикновени хора. За да расте бизнесът с недвижима собственост, трябва всички те да разрастват дейността си, да повишават качеството си на живот и да го правят, без да изчерпват ресурсите – природни, културни, исторически, за почивка, за да гарантират дълготрайността на растежа. Това е определението за устойчиво развитие.
Историята на България с недвижимите имоти в последните няколко години се сочи за пример по-скоро за обратното. Но обобщенията винаги таят в себе си противоречия – поведението на пазара като цяло не е равнозначно на поведението на всеки играч на него.
В началото на кризата това се разглеждаше като шанс – натискът отвън може да доведе до промяна на мисленето на всеки поотделно и тя да провокира цялостна промяна. Но освен спад в продажбите и отлагане на инвестициите в последните две години не се случи кой знае какво.
И все пак някои неща остават непроменени. България все още е страната с най-ниски разходи за труд в Европа. Все още е страната с най-ниско потребление. И както показва проучване на консултантите Ernst&Young, все още има доверието на чуждестранните инвеститори. А за недвижимите имоти това означава, че все още има потенциал за растеж, ако гледаме на този процес в по-дългосрочен план.
 
Икономиката, глупако!
Спадът в икономическия цикъл може би е към края си, показва актуалната прогноза на УниКредит Булбанк (виж следващия текст). Това означава, че тя ще започне да възстановява дохода и макар че секторът на домакинствата остава под натиск, рано или късно той също ще почувства ефектите и това ще донесе повишаване на потреблението.
В същото време България има добри шансове за привличането на преки чужди инвестиции. Изследване на Ernst&Young(стр. 20) показва, че тя е спечелила доверието им в средносрочен план - повече от тях смятат, че страната ще бъде привлекателна в следващите три години, отколкото която и да било друга в региона на Югоизточна Европа. Това е възможност за подобрение спрямо второто място, извоювано в последните пет години, по брой привлечени проекти на чуждестранни компании.
Както E&Y отбелязват, най-големите шансове за това ще има секторът на услугите – в частност дейности, поддържащи и обслужващи бизнеса на големите западноевропейски компании. Изследване на колегите им от A.T. Kearney и консултантите по недвижими имоти Colliers International (стр. 26) показва, че България е на едно от последните места по разходи в региона, както и че неговата привлекателност за такава активност остава силна заради 30 до 50 на сто по-ниските разходи за труд спрямо Западна Европа. При положение че бъде развит човешкият потенциал и бъде привлечена критична маса от проекти в тази област, страната има добри шансове да се изкачи нагоре по веригата на добавената стойност – там, където сега са Будапеща, Прага или Краков.
 
Поне планирайте
Но за да се възползват в най-голяма степен от това развитие, предприемачите трябва да позиционират проектите си по начин, който в най-добра степен удовлетворява изискванията на бъдещите инвеститори. Не на последно място, те ще имат нужда от нови бизнес и индустриални паркове, но изградени така, че да съответстват на потенциала за развитие на икономиката, да са обвързани и да стимулират развитието на населените места, както и да не изчерпват ресурсите им – както това ставаше доскоро в туризма.
Европейските структурни фондове имат за цел да насърчат тази посока на развитие и общините ще могат да получат 45.4 милиона лева за планиране – изработване на интегрирани планове за градско развитие, в които градоустройството да се срещне с нуждите на икономиката, бизнеса и обществото като цяло. А тези планове ще служат за основа за инвестиции в инфраструктурата, от която частният сектор се нуждае. Почти 50% от чуждите инвеститори на Балканите посочват нея за основен проблем, който им създава повече главоболия от което и да било друго затруднение.
 
Зелено бъдеще
Не на последно място ориентацията към пестене на ресурси ще се пренесе и на микроравнще – в сградите. Големите компании, които ще дойдат в България, все повече осъзнават и ще налагат нови изисквания по отношение на качеството на сградите. Но дали предприемачите са готови за това? Проф. д-р арх. Веселина Троева от Университета за архитектура, строителство и геодезия пише (стр.  33), че "тези принципи често се пренебрегват или забравят. Те са изместени от комерсиалния интерес, свързан с максималната застроена площ на сградите, следващи очертанията на имотната граница, в почти всички случаи в недопустима близост до съседната сграда, нарушаващи психологическия комфорт и стандарта на обитаване". А в новите стратегии за градовете ни те ще бъдат неделима част от плановете за икономическото и социалното развитие.
Предприемачите и консултантите, занимаващи се със строителство и недвижими имоти, могат да изберат дали да се съобразяват, или да се опитат да моделират тези тенденции. Но в бъдеще няма да могат да работят встрани от тях.