Икономиката бавно се изправя на крака

Но препятствията остават

Преломът в износа и запасите е започнал, но секторът на домакинствата ще има нужда от още време, за да се присъедини към процеса на възстановяване. Нещо повече - възстановяването е крехко и зависи от силата на възраждането на ключовите търговски партньори на България, апетита за риск към развиващите се пазари и скоростта на извършването на вътрешни реформи, включително напредък в усвояването на фондовете на Европейския съюз. Затова сме решили да се придържаме към настоящото си предвиждане, че българската икономика ще остане в рецесия през по-голямата част от 2010 г., както и че перспективите за сериозно възстановяване изглеждат по-добри от 2011 г. нататък.
Потокът от икономически новини е по-положителен в началото на 2010 г., след като се появиха ясни признаци за стабилизация след резкия спад в производството миналата година (спад на брутния вътрешен продукт от 5% през 2009). Данните за платежния баланс подчертават това, което вече беше очевидно от подобряването на показателите за доверието и активността: възстановяването е започнало, водено от износа и запасите, и протича горе-долу със същата скорост както в останалите развиващи се пазари в Европа.
Но новините не са изцяло позитивни: данните за сектора на домакинствата бяха доста мрачни. Докато ниската инфлация помага за запазването на реалните доходи, потиснатите продажби на дребно в комбинация с падащите показатели за доверието предполагат, че домакинствата продължават да не са склонни да харчат.
Последните числа за трудовия пазар показват, че загубите на работни места са ескалирали в четвъртото тримесечие на 2009 г. и дори производственият сектор, където процесът на възстановяване е започнал, е продължил да освобождава работници. Което е по-тревожно - приспособяването на трудовия пазар, средство за ребалансирането на икономиката в режим на валутен борд, основно е приело формата на повишение на безработицата, отколкото на по-рязко забавяне на ръста на заплатите. Това е негативно развитие, което заплашва да направи приспособяването по-болезнено социално и така да подкопае бездруго намаляващата публична подкрепа за реформи.
Отслабеният пазар на жилища остава дълбоко в центъра на българската рецесия, след като осреднените цени на домовете паднаха с 30% от пиковете си и дори още повече в тежко уязвените второстепенни региони. Намалението изтощи основен източник на богатството на българските потребители, чието потребление до голяма степен допринесе за растежа в годините на икономическия бум. От положителната страна спадът на жилищните цени се отпусна до едва 2% на тримесечна база в четвъртото тримесечие на 2009 г., докато 12 от 28 региона отчетоха позитивни промени на тримесечна основа. Това предполага, че жилищните цени се стабилизират във все повече региони.
Изненадващо жилищните цени по крайбрежието, което до голяма степен се разглеждаше като най-прегрялата локация по време на строителния бум, продължиха да намаляват с по-бавно темпо от средното за пазара, което, както изглежда, показва, че ще мине повече време, докато ребалансирането в точно тези области се материализира напълно.
Предвид горното все още прогнозираме негативен растеж на БВП през 2010 г., тъй като смятаме, че българските домакинства ще имат нужда от повече време, за да се присъединят към процеса на възстановяване. Би било твърде оптимистично да смятаме, че единствено обратът в износа и запасите би бил достатъчно силен, за да измъкне икономиката от затрудненията. Следователно е вероятно България да остане в рецесия през по-голямата част от 2010 г. Нещо повече - стабилното възстановяване отива много по-далеч от темповете на растеж: то започва едва когато компаниите и банките изчистят балансите си и икономиката започне отново да създава работни места.
В средно- до дългосрочен план България трябва да наблегне на структурните реформи, за да постави основата на устойчивия растеж, докато краткосрочно има нужда да засили вътрешната ликвидност и да подкрепи резервите си, за да предотврати евентуалните тревоги на финансовите пазари относно способността на частния сектор да превърти външните си задължения.
За разлика от много други нововъзникващи пазари България влезе в рецесията при по-ниско ниво на държавния дълг и добро състояние на публичните финанси. Обаче неприятната изненада е, че бюджетният дефицит за 2009 г. беше ревизиран на 3.7% заради неотчетени задължения по обществени поръчки: този "скрит дефицит" принуждава България да се откаже от усилията си да кандидатства за присъединяване към валутния механизъм ERM II тази година. Мащабът на фискалната консолидация, която България трябва да извърши от 2011 г. нататък, изглежда по-малък в сравнение с другите страни, но правителството не може да разчита на стари лаври: може да се очаква увеличение на данък добавена стойност и по-строги икономии в следващите месеци, докато правителството се стреми да избегне разширяване на бюджетния дефицит над 3%.

Силни страни: - Няма да са необходими агресивни мерки за фискална консолидация през следващите години заради по-добрата фискална позиция в сравнение с останалите развиващи се пазари - Силна ангажираност за осъществяване на структурни реформи - Неизползван потенциал за увеличаване на растежа чрез по-добро използване на фондовете на ЕС Слаби страни: - Голям външен дълг на частния сектор - По-бавна динамика на приспособяване - Ребалансирането на външната позиция не е приключило