Фабрис Рейно, старши мениджър в консултантската фирма Ernst: Инвеститорите искат да видят стратегическа визия за развитието ви

Трябва да развивате инфраструктурата и трудовите умения

Господин Рейно, кои са силните страни на България в Югоизточна, и по-нашироко - в Централна и Източна Европа?
- Сравняваме позицията като реализирани преки чуждестранни инвестиции с това как инвеститорите възприемат страните от Южна Централна Европа (от Албания до Молдова) сега, както и как ги виждат в перспектива. При оценката на настоящата привлекателност правим анализ на реалността, като броим колко проекта е привлякла всяка страна в последните пет години. Тук България е номер две с 287 проекта след Румъния. По отношение на настоящата привлекателност към днешна дата с 34% от гласовете България се класира на трето място след Хърватия (първа с 40%) и Румъния. Резултатът от питането коя страна ще повиши най-много привлекателността си в следващите три години показва, че в 54% от отговорите това е България. Така че в бъдещето е номер едно, в момента е номер три, а в действителност е на второ място.
 
Какви са силните страни на българската икономика, които я правят привлекателна в бъдеще?
- Добрият резултат в последните пет години се основава на реални инвестиции в производството, индустрията, автомобилния сектор, строителството, електроматериали, проекти като завода на "Сен Гобен", разширението на фабриката на "Карлсберг". Но това, което е по-интересно, е, че идват все повече услуги. За логистична дейност България се възприема като номер две в региона наравно с Румъния. Интересното е, че при изнасянето на бизнес процеси (аутсорсинг) тя е на четвърто място в цяла Централна Европа и Северна Африка – от Мароко до Литва. Имиджът на България е много окуражаващ в този сектор. И това е важно, защото, ако последните пет години успехът й в привличането на чужди инвестиции се е базирал на производства и логистика ( а и в бъдеще ще се разчита отново на тези два сектора), растежът ще дойде от услугите. Сред тях са споделените центрове за обслужване и центровете за приемане на обаждания ще бъдат важни, но когато се изкачите във веригата на добавяне на стойност, дори регионалните централи на компаниите може да бъдат силен акцент.
 
Кои са най-важните фактори за привличането на инвестиции, като например евтината работна ръка, разходите за недвижими имоти, данъчна средата, политическата стабилност или други? Как бихте ги класирали?
- Зависи от това кой си прави сметката дали да дойде в България. Позицията й се дължи на смесица от ползи и разходи. Сред ползите, които се възприемат добре, са трудовите умения и географската достъпност заради централното местоположение. По отношение на разходите и данъците тя е конкурентоспособна, има стабилна валута и изпълнява критериите от Маастрихт за финансова стабилност. Но чуждите инвеститори искат още повече прозрачност и по-добра инфраструктура – както физическа, например пътища, така и мека инфраструктура – телекомуникации, фиброоптична свързаност, повече възможности за избор от бизнес паркове и предлагане на недвижими имоти като цяло във всички сектори за бизнеса – офиси и складове. Като цяло биха искали да видят и силна стратегическа визия, за да има по-добра предвидимост на икономическото развитие на страната.
 
Тя не трябва ли да дойде от страна на правителството?
- Да, стратегическата визия е политическа, но се реализира заедно с частния сектор, за да е сигурно, че всички вървят в една посока. Друго, което проучването ни казва, е, че те залагат на стратегията за двоен хъб (център). Днес международните инвеститори казват, че България е готова да бъде логистичен център заради местоположението си, но освен такъв физически хъб тя може да бъде и център за услуги и знание. Когато имаме физически хъб и виртуален хъб, можете да влезете в конкуренция с друга група – страните, които предлагат най-висока стойност.
 
Коя според вас е областта, в която страната трябва да напредне най-много?
- Много трудно е за която и да било страна по света да стане по-евтина. Единственото възможно подобрение е да се премести по-нагоре във веригата на добавяне на стойност. Тогава планът за незабавни действия би бил да продължи да развива професионалните умения, и то не само в София, а и в регионите, и да стартира стратегия за изследвания и развойна дейност. А по отношение на недвижимите имоти трябва да има бизнес паркове за индустрията и логистиката и офиси за сектора на услугите.
 
Това означава ли, че са необходими стъпки за развитие на градоустройството, които да подпомогнат икономическото развитие?
- Да, необходим е устройствен план за страната, който да покрие не само София, а и регионите.
 
Как силните страни на България са били повлияни от икономическия спад?
- Числата не са добри, дори само на база оценки, защото още нямаме обобщени данни. Очакваме да видим спад наполовина в проектите в сравнение с 2008 през миналата година. Нямаме кристална топка, за да предвидим 2010 г., но вероятно числата ще са между тези от 2008 и 2009. Ще видим бавно възстановяване, но все пак възстановяване.
 
Как специфичните регионални особености могат да въздействат на прогнозата ви за развитието на преките чуждестранни инвестиции? България е силно зависима от външното финансиране, а гръцките банки държат 30% от банковия кредит тук, а и много чужди инвеститори идват от юг.
- За това е важно да се знае кой и къде е инвестирал в България в последните пет години. Гърция с 19 проекта съставлява 7 или 8% от наличните преки чужди инвестиции в България. Тя е важна, но също така има много други инвеститори като тези от Германия с 43 проекта, от САЩ с 35, от Италия с 23 проекта, от Австрия с 19 или Франция с 14. Така че, да, тя е важна, защото е в топ 5 на инвеститорите, а тези 19 проекта са оказали въздействие в последните пет години, но пък и е само 7 или 8% от общите инвестиции.
 
Но Гърция също така е значителен инвеститор в производства и логистика. Дали някой ключов сектор от евентуална дълга рецесия страната?
- Не трябва да бъдем наивни, разбира се. Времената няма да са лесни за Гърция. Но имаме две различни неща – Гърция като страна и Гърция като инвеститор. Има международни компании от Гърция, които инвестират по цял свят. Те са базирани в Атина, но също така имат централи и в други страни.
 
Това означава ли, че са по-зависими от пазарите за техните продукти и услуги, отколкото от ситуацията в Гърция?
- Да, тъй като някои вече са глобални компании. Разбира се, ще им е по-трудно на вътрешния пазар, но за международните пазари ще продължат да балансират риска с инвестиции на различни места.
 
Недвижимите имоти имаха по-силна привлекателност за чуждите инвеститори в България, но определено това се промени с икономическия спад и финансовата криза. Мислите ли, че инвеститорите биха се върнали към този сектор? В по-широк план какъв би бил основният фокус на инвестициите, които досега бяха основно в бизнеси, които обслужваха местното търсене? Ще видим ли промяна към повече ориентирани към износа бизнес модели?
- В нашата база данни не следим чистите инвестиции в имоти, както и сливанията и придобиванията. Следим само физически проекти за нови заводи, разширения, нови логистични центрове, кол-центрове и т.н. Така че, да, 2009 г. имаше по-малко международни проекти, но светлината в края на тунела ни дава кураж, защото от 203 международни инвеститора 54% казват, че България е страната, чиято привлекателност ще се подобри най-много в следващите три години. Това е окуражаващ сигнал за новите чужди инвестиции. А пък инвеститорите са крайни потребители за проектите в бизнеса с недвижими имоти, дори да са само 50-60 на година, защото създават добри синергии с местни компании.
 
Какви са основните предизвикателства в привличането на инвестиции в действителност, а не само да изглеждаме атрактивно?
- На първо място е разликата между имидж и реалност. Както във всяка компания е необходим повече маркетинг, за да се продаде продуктът "България" като дестинация за преки чуждестранни инвестиции. Това е нещо, което може лесно да се направи и което всички страни правят. Но на второ място трябва да се извърши промяна към икономика, която е повече базирана на услугите и на знанието. Бъдещето се гради в трудни времена, сега се подготвя и изходът от кризата, така че е крайно време да се направи следващата стъпка в развитието към дейности с по-висока добавена стойност.
 
Какви са препоръките на чуждите инвеститори в България?
- Зададохме въпрос как може да се използват европейските фондове по най-добрия начин, защото часовникът тиктака. Отговорът беше ориентиран към Лисабонския дневен ред, тоест иновации. Те казват да използвате времето и евросредствата, за да подобрите физическата инфраструктура – магистрали, железопътни линии, скоростни железопътни линии. Казват да повишите трудовите умения, за да подобрите ефективността на администрацията, и да обърнете внимание на това да оформите среда за иновации, за изследователска и развойна дейност. И накрая, на пето място, 16% от отговорите препоръчват тези средства и време да се използват, за да се оформят бизнес парковете, но не само офиси, а и такива за индустрия и логистика.