Планираме ли градовете си устойчиво?

За съжаление резултатите от тези планове не могат да се почувстват и видят, тъй като са изгубени сред поредица от нарушения, провали и погрешно взети решения

Устойчивото развитие не е свързано само с енергийната ефективност, а с много други важни теми, от които зависи качеството на живот и опазването на ресурсите. По същия начин разглеждам и темата за "зеленото строителство" и поредицата от инициативи за създаване на световна мрежа от организации: това е преди всичко философия, начин на мислене и поведение, което се възпитава, а не поредният добър бизнес за сертифициране на специалисти и сгради.
У нас най-близко до днешната тема са проучванията от началото на 70-те години в областта на градската екология, биоразнообразието и разумното използване на ресурсите. Известни са принципите за планиране на териториите и разположението на сградите по начин, който позволява използване на  благоприятния ни климат за оптимално ослънчаване. Правилно ориентираните помещения могат да бъдат хладни през лятото и топли през зимата и да спестят част от разходите на енергия. Известни са изискванията за планирането на пространствата и отстоянията между сградите, гарантиращи микроклиматичен комфорт и оптимално проветряване, без да се получават ветрови тунели или зони с висока скорост на вятъра. Проучват се възможностите за оптимална изолация на вътрешнокварталните пространства и сградите от шум и вредни лъчения. Сега тези принципи често се пренебрегват или забравят. Те са изместени от комерсиалния интерес, свързан с максималната застроена площ на сградите, следващи очертанията на имотната граница, в почти всички случаи в недопустима близост до съседната сграда, нарушаващи психологическия комфорт и стандарта на обитаване. Днес градската екология есамо едната част от голямата тема за устойчивото развитие, което не може да се разглежда изолирано от социалните и икономическите аспекти.
Интегрирането на екологичните цели на пространственото развитие и устройственото планиране се свързва и с въвеждането на оценката на въздействието върху околната среда в началото на 90-те години, с оценката на въздействието на планове и програми съгласно Директива 2001/42/ЕО, транспонирана у нас през 2004 г., както и с въведената по-късно оценка за съвместимост с предмета и целите на опазването на защитените зони.
Поставеният въпрос - планираме ли нашите градове, следвайки принципите на устойчивото развитие, няма еднозначен отговор. Да, понякога плановете се разработват в съответствие с най-добрите практики за опазване на ресурсите, на биоразнообразието и на човешкото здраве, за намаляване на вредните въздействия, разходите на енергия, количеството на отпадъците и рисковете от наводнения и други природни бедствия. Резултатите от тези планове обаче не могат да се почувстват и видят, тъй като са изгубени сред поредица от нарушения, провали и погрешно взети решения.

Кои са основните причини?
На първо място това е недостатъчният капацитет – институционален и административен. Първият е свързан с липсата на институции за провеждане на дейността по устройство на териториите след закриването на проектантските организации в началото на 90-те години с техните пълноценни градоустройствени отдели. Административният капацитет е свързан с наличието на кадри с необходимите знания в областта на устройственото планиране. От една страна, е необходимо високо качество на образованието, което да гарантира овладяването на съвременни знания, но от друга страна, е важна и системата за обучение.
Административният капацитет е свързан и с въпроса за правоспособността – кой изготвя устройствените планове у нас? Докато Камарата на архитектите в България се чуди дали да даде пълна или ограничена правоспособност на малкото завършили към момента магистри урбанисти, все повече и повече отговорни проекти в областта на устройственото планиране се поемат от геодезисти, от географи, от транспортни инженери, от архитекти, специализирали във всяка друга област, но не и в областта на урбанизма. Не подценявам знанията на специалистите, участващи в процеса на планиране – социолози, икономисти, инженери, еколози и други. Знанието за устройственото планиране и развитието на регионите и градовете се гради в мултидисциплинарни екипи, то е едновременно интердисциплинарно и трансдисциплинарно, в процеса на работа се обогатява и натрупва на принципа на синергията. Но тук става въпрос да бъдат допуснати до професионалната практика заедно с останалите специалности и урбанистите - единствените специалисти в България, които се обучават по програма, насочена точно към тази дейност.

Сбъркана йерархия
На второ място като причина за състоянието на устройственото планиране у нас може да се посочи нарушената йерархия на планиране. В момента се изготвя първата районна устройствена схема на 5 общини около Пловдив, но по изготвянето на националната устройствена схема се спори повече от 3 години. Подробните устройствени планове също много често предхождат общите устройствени планове, така че при изготвянето на планове и схеми от по-горни нива почти винаги се налага да се отразяват вече взети решения за развитие на териториите. И ако към това  се добавят и безбройните нарушения на одобрени ОУП, които се правят с подробни планове на отделни имоти, става ясно защо не може да се планират териториите така, че да се осигурят най-подходящите комуникационно-транспортни връзки, които да съкратят част от маршрутите на автомобилите, а оттам и разхода на горива; защо е трудно да се предложат алтернативни маршрути и видове градски транспорт; защо не могат да се проведат логично и безпрепятствено пешеходните и велосипедните алеи, без да се налага да се преминава през лабиринти от сгради и заградени имоти. Доброто планиране поощрява използването на обществения транспорт и алтернативното придвижване, намалява задръстванията, замърсяването на околната среда, разходите на енергия и спомага за постигане на целите на интелигентната мобилност, заложена в поредица от документи на ЕС.
На трето място следва да се отбележи непълното покриване на въпросите за устойчивото развитие и енергоефективността в придружаващите устройствено планиране и инвестиционно проектиране оценки за въздействието върху околната среда. В действащите наредби за обхвата и съдържанието им следва да се включат и социалните и икономическите въздействия от човешката намеса -  социалното приобщаване и икономическият просперитет, намаляването на риска, енергийната ефективност.

Непознаване на интегрираното планиране
На последно място е ограниченото знание и опит в областта на интегрираното планиране. Към официалните дефиниции може да се прибави още интегриране на принципите от стратегически документи и приоритети от планове и програми от по-горни нива, на знанията и идеите на всички участници в процеса на планиране - от професионалистите до представителите на местните власти и общности, интегриране на целите на планирането и опазването на околната среда със социалните и икономическите цели и накрая координиране на прилагането и контрола по изпълнението на плановете, проектите и предписаните мерки в техните оценки.
Трябва също да се има предвид, че световната успешна практика по обновяването на териториите не се базира само на физическото обновяване. Най-добрите проекти показват, че само физическото подобрение на средата не е достатъчно, колкото и средства да бъдат изразходвани за това, необходимо е да се осигурят и онези работни места, които ще отговорят най-точно на потребностите на региона, на знанията и уменията на хората, ще им дадат възможност за професионална реализация. Това ще подобри модела на социално поведение и приобщаване, ще увеличи желанието на хората за участие в инициативи от обществен интерес, включително и в такива за повишаване на енергоефективността, ще ги направи по-щастливи и способни да оценят и съхранят обновената среда. Хората трябва да бъдат поставени в центъра на всички политики, планове, проекти и програми.

Опазването на земята
Следващият приоритет е опазването на земята, най-ценният ресурс, който през последните две десетилетия стихийно унищожаваме и покриваме с асфалт и бетон, в най-плодородните полета, в най-красивите части от планините и крайбрежието. Опазването на земята е свързано с темата, която се обсъжда – обновяването на жилищните комплекси. Може би е необходимо да се съпостави оценката на финансовия ресурс, които ще погълне тази дейност, с комплексната оценка на сградния фонд с всички негови елементи и да се отчете качеството на поддръжката през годините, да се съпоставят разходите при различни модели на обновяване. Едва тогава трябва да се вземат решенията относно териториите, които е икономически по-изгодно да бъдат регенерирани и кои ще трябва да бъдат изградени отново така, че да се използват най-добре урбанизираните територии и да се предложи онова качество на обитаване, постигнато по  правилата за зелено строителство, което отговаря на потребностите и желанията на хората през ХХІ век.

Основи на устойчивото градско развитие - Планиране на териториите и разположението на сградите по начин, който позволява използване на  благоприятния ни климат за оптимално ослънчаване - Планиране на пространствата и отстоянията между сградите, гарантиращи микроклиматичен комфорт и оптимално проветряване, без да се получават ветрови тунели или зони с висока скорост на вятъра - Оптимална изолация на вътрешнокварталните пространства и сградите от шум и вредни лъчения - Интегриране на екологичните цели на пространственото развитие и устройственото планиране - Поощрения за използването на обществения транспорт и алтернативното придвижване за намаляване на задръстванията, замърсяването на околната среда, разходите на енергия - Интегриране на принципите от стратегически документи и приоритети от планове и програми от по-горни нива, на знанията и идеите на всички участници в процеса на планиране - от професионалистите до представителите на местните власти и общност - Интегриране на целите на планирането и опазването на околната среда със социалните и икономическите цели и накрая - координиране на прилагането и контрола по изпълнението на плановете, проектите и предписаните мерки в техните оценки - Осигурявяне на работни места, които ще отговорят най-точно на потребностите на региона, на знанията и уменията на хората, ще им дадат възможност за професионална реализация. Хората трябва да бъдат поставени в центъра на всички политики, планове, проекти и програми - Опазването на земята