Закон за устойчиво строителство? Защо не

"Със Закона за енергийната ефективност, подзаконовата нормативна база и програмните документи, произтичащи от него, в България се създава необходимата благоприятна среда за повишаване на енергийната ефективност и съответно конкурентоспособността на всички икономически сектори на страната."
Това се казва в част от "Проект на стратегия за устойчиво развитие на Република България" от 2007 г. Действащият в страната Закон за енергийната ефективност налага изисквания и правила към енергийното потребление и разходи, а в отговор на тенденциите за намаляване на разходите бъдещият сценарий предвижда увеличаване броя на възобновяемите енергийни източници, внедряване на нови технологии, саниране и обновяване на стария сграден фонд. На заден план остава обаче по-глобалната тема – устойчивост, от която самата енергийна ефективност e само част.

Енергоефективни или устойчиви?
Разбира се, всяка държава залага в своите нормативни актове изисквания и условия за енергийна ефективност и устойчиво строителство и налага сертифицирането на сградите като доказателство, че те отговарят на зададените критерии. Това, което липсва обаче в българския закон, са всички тези правила за устойчивост, към които Европа се стреми. "В Закона за енергийна ефективност например липсват водата, транспортът, отпадъците, строителните материали като определящи за даден проект фактори, а те също са енергия", кометира арх. Андрея Момерин от организацията за устойчиво строителство Geenworks. На подобно мнение е и арх. Георги Коларов, президент на Българския съвет за устойчиво развитие. Според него законът, регламентирайки само долните граници, поставени от държавата, за допускане на сгради      в експлоатация, не изчерпва проблематиката на устойчивото      строителство и изискванията на модерната икономика. 
 Реално това, на което българското законодателство обръща внимание, са определен брой мерки и механизми, които целят само и единствено намаление на енергийното потребление в сградите. Факт е обаче, че въпреки промените и подобренията в нормативните актове това остават базови характеристики и далеч не отговарят на предизвикателствата на устойчивото развитие. А това означава поглед не само към самата сграда, но и към това, което се случва, от момента на нейното проектиране, през строителството, експлоатацията до разрушаването й. Да се предвидят различни характеристики, които биха допринесли за нейната ефективност – място, където се строи, ориентация, използване на отпадните води, рециклиране на отпадъците, използване на алтернативни енергийни източници, предлагат експертите.

Защо не се строи устойчиво в България?
За съжаление страната ни е една от малкото, които не могат да се похвалят със строителството на устойчиви сгради? Причините: липса на информация за изискванията, оскъпяване на проекта или пък сложната икономическа обстановка. Сред основните причини обаче са и действащата в България нормативна уредба, която създава пречки при реализация на инвестиционните проекти, както и липсата на коректност от държавата. Данъците и таксите се смятат на база данъчната оценка на сградата, а тя е по-висока, когато са използвани по-скъпи материали и технологии.
По-оптимистични са очакванията на арх. Коларов, за когото следващите години интересът към сертификационните системи ще нараства, най-вече заради изискванията, които пазарът ще налага.

Наистина устойчив подход - местоположение - насърчаване на строителството върху вече използвана за същата цел земя, върху замърсени терени, терени с ниска екологична стойност - вода – насърчаване намаляването на потреблението, системи за навременно откриване на течовете, повторна употреба на питейната водата за други нужди - енергия -  подобряване на цялостната енергийната ефективност на сградата, намаляване на емисиите въглероден диоксид от производството на енергия - транспорт – близост до градски транспорт, наличие на велоалеи и алеи за разходка - строителни материали – използване на сертифицирани, възобновими и безвредни строителни материали - здраве и тонус - вътрешни и външни фактори (светлина, шум, качество на въздуха, термален комфорт и т.н.) - отпадъци – рециклиране на отпадъците, изхвърлянето им на безопасно място