Зелено значи ниско и в паркова среда

Когато говорим за енергоефективна архитектура, не може да се посочи универсална формула, която да е валидна за всички сгради, всеки проект е уникален като условия и като задание. В градска среда например определящи са вече изградените улици и сгради. За съжаление днес почти няма ситуация, в която дадена сграда да се проектира още на градоустройствено ниво. Най-добрият вариант е да се проектира в среда, в която няма изградена инфраструктура. Тогава архитектът може да се  съобрази със слънцето и вятъра и да се постигне страхотна оптимизация. Подобно нещо може да се постигне при сателитните квартали, които тепърва се изграждат, първо да се проектират сградите, а след това улиците.
За мене една зелена и устойчива сграда трябва да е до пет етажа и в паркова среда. Колкото по-нависоко се строи, толкова по-силни са ветровете, изисква се да поеме повече натоварвания, оскъпява се конструкцията. Що се отнася до формата, важни са изчистените линии. Ако самата сграда пък е нещо като колектор на енергия, вятър или слънце, тя ще се съобрази с това да може да събира. Всеки един случай ще си даде конкретното решение като разположение и местоположение.
Във всичко това има и един тънък момент. Доколко средата на обитаване е социална и доколко е експлоататорска. Защото, от една страна, потребителите се интересуват от социалния комфорт, а инвеститорите от финансовата страна и това са две противоречиви неща. А устойчивостта означава тези две неща да могат да съществуват.

Арх. Димитър Паскалев е част от "Архитектоника", студио, насочено изключително към съвременни авангардни решения и с проекти на обществени, жилищни и промишлени сгради, интериор и интериорен дизайн. Той е един от хората, който стои зад проекта Sofia2020.bg като поле за дискусии и представя идеи за бъдещето на София.