Дом за всеки

Ако държавата насърчи покупките на жилища, от това може да спечелят всички

Ако се разровим в старите вестници, ще разберем, че България има национална жилищна стратегия. Документът от 14 страници може да бъде намерен и на страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в интернет. Но за резултатите от прилагането й можем да съдим по реализацията на едно от направленията й – реформата на управлението на сградите. Повече от четири и половина години след приемането на стратегията от правителството Законът за етажната собственост още не е в сила.
Горе-долу толкова пожелателни са част от другите мерки, заложени в документа: например въвеждането на субсидирани кредити за ремонт и обновяване на жилищата.
Различни варианти на тази стратегия са обсъждани още от края на миналия век. Някои от тях предвиждат въвеждането на модел за договорно кредитиране и други мерки за стимулиране на жилищното спестяване като директното му субсидиране например. За провеждането на реална жилищна политика обаче можем да съдим по-скоро по отсъствието й.
В последните няколко години, изглежда, нуждата от нея по-скоро намаляваше – ръстовете в кредитирането и доходите запълваха празнината между платежоспособното търсене и предлагането на жилища и дадоха тласък както на цените (за радост на собствениците), така и на новото строителство (за радост на предприемачите). В последните месеци на 2008 обаче кредитът и броят на сделките намаляваха. Очаква се и предприемачите да реагират с ограничаване на проектите си през тази година. За пазара това няма да е просто връщане назад, а ще означава, че по-малко хора ще могат да се сдобият с жилища в следващата година. Затова, след като държавата веднъж е признала осигуряването с жилище и поддържането на жилищния фонд за свой приоритет, отново възниква въпросът как тя би могла да подобри достъпността до имотите. Опитът на други пазари показва, че те могат да бъдат най-различни – от стимули за жилищно спестяване, намаляване на данъците или непряко субсидиране на строителството на достъпни домове чрез предоставяне на държавна или общинска земя срещу ангажимент на предприемачите към ползвателите на имотите. Който и вариант да бъде избран, самите инвеститори признават, че не очакват той да подпре чак толкова пазара в краткосрочен план, но че може да бъде важна негова опора занапред.
"Не мога да кажа, че те са решение, но със сигурност ще помогнат да дадем ново начало на пазара. Тези мерки най-напред помагат на хората, което е по-важно. В Испания 90 на сто от купувачите са млади работещи хора, които едва сега започват кариерите си и нямат средствата да купят имот", казва Маурисио Меса, регионален директор за Румъния и България на строително предприемаческата фирма Hercesa Internacional.
Запитан има ли нужда индустрията на недвижимите имоти от подкрепа, Тони Тончев, управител на строително дружество "Торин", казва: "По-скоро не, но се опасявам от това, че ако не използваме кризата, така че да може тя да сработи като подготовка за следващия период на възход, наистина ще се събудим като няколко субекта в една опустошена среда, в която години наред ще възстановяваме доверието на потребителя."
Господин Меса смята, че ДДС върху имотите в България е твърде високо. В Испания например ставката е диференцирана и за жилищата данъкът е едва 7% при стандартно ниво 16 на сто. В страната, чиято конституция гарантира правото на задоволителен дом на своите граждани, обаче тази политика е насочена към гражданите, не към предприемачите.
"Наблюдава се миграция към големите градове, а покупката на собствен имот е все по-трудна за семействата със средни доходи. Затова като най-важна жилищна политика бих посочил стимулирането на раждаемостта и задържането на младите, образовани и интелигентни българи в родината им", казва Михаил Чобанов, управител на агенцията за недвижими имоти Bulgarian Properties.

Още по темата:
Кризисната 2009: шанс за ново начало за пазара
Общински неволи
Път към качеството
Арх. Георги Николов: Инвестициите в имот ще се правят според достойнствата му
Цонко Цонев, кмет на Каварна: Трябва по-добър синхрон между общините и държавата
Евгени Василев, управител на "Арко имоти": По-бързо административно обслужване, дори на по-висока цена
Михаил Чобанов, управител на Bulgarian Properties: Жилищната политика трябва да стимулира задържането на младите хора в страната
Цветелина Тасева, "Адрес недвижими имоти": Държавната намеса да бъде максимално прецизна
Тони Тончев, управител на "Строително дружество Торин": Да използваме кризата, за да подредим бранша
Маурисио Меса Гомес, регионален директор на Hercesa Internacional: ДДС върху имотите в България е твърде висок
Стефан Шарлопов, собственик на "Шарлопов хотелс": Трябва да бъдем креативни в кризисната ситуация
Богомил Манчев, изпълнителен директор на енергийната компания"Риск Инженеринг": Реализирането на големи инфраструктурни проекти ще даде резултат
Валери Атанасов, изпълнителен директор на "Соравия България": Оптимисти сме, че ще има нужда от нови индустриални и офис проекти
Калин Пешов, изпълнителен директор на "Главболгарстрой": До година пазарът ще се нормализира
Лъчезар Богданов, икономически анализатор, Industry Watch: Да се продължат реформите за улесняване на инвестициите
Георги Ангелов, старши икономист в Институт "Отворено общество": Разумната макрополитика пази от дълбока криза
Росен Плевнелиев, управител на "Линднер имобилиен мениджмънт": Фабриките трябва да дойдат на мода